Потребител: Парола:
  • Национален парк „Централен Балкан“
гр. Троян. Община Троян. Област Ловеч.

В Национален парк “Централен Балкан” има девет строги резервата: “Боатин”, “Царичина”, “Козя стена”, “Стенето”, “Северен Джендем”, “Пеещи скали”, “Соколна”, “Джендема” и “Стара река”. Национален парк 'Централен Балкан' е обявен на 31.10.1991 г. с цел дълготрайното опазване в полза на обществото на комплекса от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитанието и месторастението на застрашени и редки видове и съобщества, уникални геоморфоложки образувания, забележителни пейзажи, които имат световно значение и култура. Такава концентрация на запазена дива, на места първична природа от високо качество и с голяма консервационна стойност в останалите части а Старопланинието няма. Общата площ на парка е 73 261,8 хектара, от които 44 079,8 хектара горски и 29 182,0 хектара селскостопански фонд. Административно НП 'Централен Балкан' обхваща части от 4 области, 8 общини и 31 землища. На територията на парка са разположени 9 природни резервата, като 4 от тях са включени в световната мрежа на биосферните резервати. Деветте резервата са гръбнакът на Народния парк и основни доминанти на естествения пейзаж, с изключителни ландшафтни стойности, голямо биоразнообразие от растителни и животински видове. Древното население на планината я наричало Земя на синовете на слънцето или Кървавата планина.

Резерват “Боатин” е обявен на 12 юни 1948 г. Площта му е 1597,2 хектара. Намира се в землището на с. Дивчовото, северно от връх Тетевенска баба и е с надморска височина от 800 до около 1750 м. През резервата минава Боатинска река, която заедно с реките Средна и Момина дава началото на река Черни Вит. Резерватът е включен в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерват “Боатин” е царството на бука. Автохтонните гори с двестагодишни дървета, високи до 50 м., са едни от най-обширните в Европа защитени букови масиви. В резервата са представени около 600 вида от висшата флора и целия типичен за планинската зона на умерения пояс животински свят – кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, белка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечното минало се е срещал и рисът. Гнездящите птици са 64 вида. Сред тях са уралска улулица, пернатонога кукумявка, малка и полубеловрата мухоловка, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник. В близост до резервата се намира единственото находище на клек в средна Стара планина.

Резерват “Царичина” е обявен на 18 юли 1949 г. Площта му е 3418,7 хектара. Разположен е в землището на с. Рибарица. Обхваща горната част от водосбора на река Бели Вит с притоци Стара Рибарица и Заводна. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерватът съхранява горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 м. След бука, най-широко разпространени дървесни видове са смърчът, елата и габърът. “Царичина” е най-северното находище в света на бялата мура (балкански ендемит). Едно от тревистите растения, които се срещат в района, е огненочервеното омайниче, наричано от местните хора “цариче”. Именно то е дало името на резервата – Царичина. Други тревисти растения тук са нарцисовидната съсънка, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичиевата пищялка, кернеровата метличина. Гръбначната фауна включва 15 вида земноводни и влечуги. Повече от 30 вида са бозайниците – кафява мечка, вълк, сърна, благороден елен, видра, златка. В “Царичина” гнездят 75 от установените в резервата над 90 вида птици. Мястото е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини.

Резерват “Козя стена” е обявен на 22 декември 1987 г. Намира се в землището на с. Чифлик, Троянско. Площта му е 904,3 хектара. Разположен е в стръмна, варовита, труднодостъпна част на планината. “Козя стена” е истински ботанически рай. В него се опазват над 40 вида редки и защитени растения – благаево бясно дърво, рохелова каменоломка, лунна папрат, високопланински желтак, старопланинска лазаркиня, сребърник и бялата звезда на планината – старопланинския еделвайс. В “Козя стена” гнездят над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са – големият и малкият ястреб, осоядът, черният кълвач, гълъбът хралупар, уралската улулица.

Резерват “Стенето” е обявен на 5 април 1979 г. С площ от 3578,8 хектара, той е вторият по големина в Националния парк (след “Джендема”). Разположен е в изворната част на река Черни Осъм в Троянския Балкан. Част от резервата се намира от южната страна на главното старопланинско било – местностите Ибче дере, Късият чамлък, Джафар дере, Кобилин дол. Създаден е, за да запази естествеността на величественото ждрело Стенето. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. В резервата съществува най-голямото разнообразие от горски и скални птици на Балканите. Тук се срещат редки крилати обитатели – малък и скален орел, сокол орко, бухал, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, почти всички разпространени у нас кълвачи. Каньоните на реките Куманица и Сухата река са убежища за мечката, благородният елен, сърната, дивата коза и видрата. Горите са букови (около 250-годишни) и смърчови. Срещат се обикновен и воден габър, ела, явор, шестил. Резерват “Стенето” опазва над 1000 вида растения – 1/3 от българската флора. Сред тях има редки и защитени – родопски силивряк, тис, казашка хвойна, лавровишня. Карстовият терен е осеян с множество пещери. В резервата са Куманица – една от най-дългите водни пещери у нас (1656 м.) и Райчова дупка (377 м.) – най-дълбоката пропастна пещера в България.

Резерват “Джендема” е обявен на 28 март 1953 г. Територията му е 4220,2 хектара. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. “Джендема” е най-големият старопланински резерват и втори по площ в България. Ботеввръшкият гранитен навлак, с разкрития на варовикови скали, оформя урвести склонове, дълбоки и тесни долини, масивни скални венци и пенести водопади. От връх Ботев се спуска най-високият български водопад – Райското пръскало (124,5 м.). В резерват “Джендема” се опазват вековни букови и буково-елови гори, обширни поляни с уникални субалпийски видове и съобщества. Поради специфичната си геология и климат, районът е богат на ендемитни видове и редки растения. Резерватът е център за формиране на нови растителни видове. Наричат го “Джендема” (от турски – адът), но за планинските обитатели – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, той е рай.

Резерват “Северен Джендем” е обявен на 30 септември 1983 г. Площта му е 1610 хектара. Той е най-високо разположеният резерват в Национален парк “Централен Балкан”, опазващ изключително дива, непристъпна и красива част от Стара планина – изворната част от водосбора на река Видима. “Северен Джендем” обхваща северните отвесни склонове на връх Ботев. Непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености, свидетелстват за уникални геологични процеси. Почти 2/3 от резервата са покрити със стръмни вековни гори. Резерватът опазва субалпийски скални и горски местообитания. Характерни са вековните букови и буково-елови гори. Редки и застрашени от изчезване видове са оцелели само в тази естествена крепост и никъде другаде в България. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка, както и единственото в света находище на урумово плюскавиче. Връзката с другия резерват – “Джендема”, го прави част от обширна обетована земя – убежище за дивата коза, мечката, вълка, благородния елен, сърната, скалния орел, сокола скитник и скалолазката.

Резерват “Пеещи скали” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1465,7 хектара. Опасва високопланински безлесни местообитания, естествени букови гори и характерна фауна във водосбора на река Росица. Разположен е в землищата на селата Стоките и Кръвеник, Севлиевско. Заедно с резерват “Соколна” образуват източния защитен комплекс на Национален парк “Централен Балкан”. Пеещите скали са уникални скални образувания, които увенчават като корона вековната, над 170-годишна, букова гора. Зеленото богатство допълват елата, яворът – обикновен и планински (наречен жешля), офиката, ясенът и габърът. Високопланинските поляни са изпъстрени с червени и черни боровинки, хвойна, тинтява, камбанки, многообразие от ароматни и цъфтящи треви. Далеч от човека, в резервата намират убежище следните видове от Червена книга на България – мечка, златка, дива коза, скален орел, черен и белогръб кълвач. Срещат се и благороден елен, сърна, дива котка, дива свиня, редица видове грабливи птици.

Резерват “Соколна” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1250 хектара и е разположен от 730 до 1770 м. надморска височина. Обхваща част от планинския масив Триглав, долината на река Соколна и водосбора на Кюй дере. Разположен е в землищата на селата Скобелево и Асен, община Павел баня. Могъщи, отвесни варовикови (наричани тук "бели платна") и силикатни скали, оформят долината на река Соколна и създават условия за невероятно растително богатство. Резерватът е една от естествените ботанически градини на България. Срещат се над 600 вида висши растения, от тях 40 са редки и застрашени – старопланинска иглика, костова тлъстига, старопланински еделвайс, родопски силивряк, български скален копър. Горите са от бук, дъб, габър, мъждрян, явор. Впечатляващи са находищата на люляк и казашка хвойна. В лабиринта от скали и дебри се срещат дива коза, мечка, бухал, черен и белогръб кълвач, а в небето – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка.

Резерват “Стара река” е обявен на 19 март 1981 г. Има площ 1974,7 хектара. Съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на Карлово. Резерватът е сред първите по брой на редки растителни видове. Над 45 от тях са вписани в Червената книга. Сред тях са родопският силивряк и панчичиевата пищялка. 20 вида се срещат само в България. Сред тях са кернеровата метличина, троянската камбанка и българският ранилист. Гората е много разнообразна. Топлолюбивите мъждрян и воден габър се срещат заедно с бука, елата, смърча, явора и шестила. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Над 100 вида гръбначни животни са намерили убежище тук. Резерватът се обитава от мечката, вълка, златката, дивата котка. Интересни са и грабливите птици – скален орел, голям и малък ястреб, осояд, сови.

Снимки:

Горе Коментари (0)

Вили за отдих - всички права запазени © 2008 - 2017г. ViliBG.net
: Добави вила : Вили за почивка : Забележителности : Полезни връзки : Контакти :