Потребител: Парола:
  • Национален парк „Рила“
гр. Благоевград. Община Благоевград. Област Благоевград.

Национален парк Рѝла е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров - Марица. Парк Рила се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, от които 70 са с ледников произход.

Парк Рила се простира между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина. На територията на парка се намира най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала.

На територията на парка се намират четири български резервата - Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа. Двата резервата „Парангалица“ и „Маричини езера“ са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".

Горите покриват 2/3 от площта на целия парк и над 1,5% от всички горски площи в България. Около 42 500 хектара са залесените площи, а териториите покрити с дървета - 52%. Останалата незалесена територия е около 10 500 хектара и в нея са включени алпийските пасища в най-високите части на Рила.

Естествени горски насаждения представляват близо 60% от всички дървета, а 36% - храстова растителност, представена предимно от клек. От особено значение са горските площи от обикновен смърч и ела, както и бялата мура. Горите, които влизат в някой от четирите резервата на парка, представляват над 30% от всички гори на парка.

Средната надморска височина на горите в националния парк е 1800 м, което е сравнително голяма височина. Над 3/4 от горите попадат в пояса между 1500 и 2300 метра. Това, че средната надморска височина на горите е сравнително висока, предполага добро развитие на иглолистните видове. От тях най-разпространени са видовете обикновен смърч, бял бор, бяла мура и ела.

Широколистните гори заемат много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика. Основноте горски площи са покрити със смесени гори. В повечето от тях участие взимат и широколистни дървесни видове.

Характерни за парка са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглолистните дървета е 91 години, а на широколистните - 74. Общо средната възраст на дърветата в резервата е 90 години. Общият обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн. m3.

Животинският свят е много богат. Установени са близо 3000 безгръбначни животни, както и 172 вида гръбначни. Срещат се около 100 вида птици, което е 30% от установените птици в България. От гръбначните видове в националния парк над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в Червената книга на Европа. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на природата.

Снимки:

Горе Коментари (0)

Вили за отдих - всички права запазени © 2008 - 2017г. ViliBG.net
: Добави вила : Вили за почивка : Забележителности : Полезни връзки : Контакти :